Защо мачовете на Лудогорец никога няма да имат заряда на ЦСКА-Левски?

Безспорно Лудогорец е свежият полъх на българския футбол за последните десет години. Тимът от Разград извървя пътя от аматьорските лиги и успя да се наложи като основен претендент за важните трофеи в България. Направи редица добри мачове в Европейските клубни турнири, изгради прилична база и създаде фундаментите за една успешна детско-юношеска школа. Но макар категоричните успехи на „Орлите“ и колоритността на президента им Кирил Домусчиев, който прави всичко по силите си да ядоса феновете на противниковите отбори и да постави клуба си на пиедестал в медийното пространство, разградчани са далеч от званието гранд, който може да вземе участие в истинско дерби, такова  каквото е ЦСКА-Левски, Стяуа-Динамо, Партизан-Цървена Звезда и пр. и пр. Факторите, които потвърждават това  са много, но нека  обърнем внимание на най-фундаменталните:

Липса на идеология

“ЦСКА, ЦСКА, всичко почва и свършва така” е рефрен от любимата песен на армейците Снимка:topsport.bg

Лудогорец е един изключително доходен бизнес модел, чиято цел са парите. Клубът е хегемон в България само и единствено защото комерсиализацията на играта достигна непознати до момента върхове и благодетелите му виждат в него една добра възможност за сносна печалба. (Нищо по-различно от причината за  благоденствие на Спас Русев и Гриша Ганчев). От друга страна, традиционно силните отбори дълго време се лутаха в тунела на дребните далавери и посредствеността, което допълнително постла на Лудогорец червеното килимче към ръждясалия и декориран с напукани черепи трон на българския футбол.

Както и да е, на един бизнес модел му трябват десетилетия, за да създаде и наложи идеология, а големите футболни дербита са основно сблъсък на идеологии. В България, поради дългогодишното господство на комунистически режим, липсва есенциалната битка между социални прослойки, характерна за световните дербита като Бока Хуниорс- Ривър Плейт, Аякс-Фейноорд, Галатасарай-Фенербахче. На нашите ширини битката е за или против комунизма. Левски претендира да бъде отборът на народа или иначе казано репрезентатив на бореца срещу комунизма, докато ЦСКА е отборът на армията и любимец на властта. Друга е темата, че в тези времена Левски дълго време е  бил отбор под опеката на милицията, което не е много по-различно, но все пак сблъсъкът на идеологии в съзнанието на феновете го има, а Лудогорец не може да се похвали с такова нещо.

Фенове

Това е стандартната гледка на домакинските мачове на “Лудогорец арена” Снимка/gong.bg

За да има истинско дерби на стадиона, са нужни най-вече фенове. Колкото и да е красива и динамична играта на терена, няма ли ги песните, хореографиите и закачките от публиката,  емоцията е много по-слаба. Респект и уважение към почитателите на Лудогорец, но заряда, който правят по време на мач, отстъпва дори на този в Перник, Дупница и Гоце Делчев, да не говорим за пловдивските Ботев и Локо, а камо ли за грандовете ЦСКА и Левски, чиято подкрепа е на световно ниво.

„Сините‘‘ фенове дори доскоро имаха представители в ръководството на клуба, което е немислимо да се случи в Разград. При ЦСКА пък доказателството,  че един отбор това  са феновете, е още по-очеизваждащо. Въпреки неуредиците около собствеността и спорното решение на ръководството да създаде нов клуб и да фалира стария, „армейците‘‘ се радват на най-масивната подкрепа в „А“ група.

Традиция

Легендата на Левски Наско Сираков вкарва гол при победата на България с 2-0 над Аржентина, на историческото за нас Световно първенство в САЩ 1994. Снимка:Dnevnik.bg

Лудогорец няма футболна традиция. Официално отборът е създаден през 1945 година, но за първи път получава квота за елитния ни футбол едва през 2011-та. Неопровержимо е, че оттогава разградчани са тотален доминант, но през останалото време, докато Левски и ЦСКА  създават кадри, които  стават причина за национална гордост като  Стоичков, Пенев, Бербатов, Сираков, Искренов и играят исторически мачове на ниво, което надали скоро български отбор ще достигне, Лудогорец стои някъде встрани на футболната карта на България. Още повече, че в  основния тим от Разград българите почти липсват, а юношите им все още се борят да заемат лидерска позиция в различните гарнитури.

Градът

Разград няма капацитет за големи футболни събития, градът е с население от 35 хиляди жители, а само за пример: на последното „вечно дерби“ имаше 30 хиляди. Стадионът на разградчани има възможност да приеме  15 хиляди души, но това е само поради факта, че има такова изискване на УЕФА,  а не поради нарастваща посещамост.

Разград от високо. Снимка:http://e-razgrad.bg

В световен мащаб футболните дербита са основно между клубовете на големи градове, които показват принадлежност към идея или дадена част от града. Добър пример е Италия, където най-голямото дерби е от не толкова титулуваните Рома и Лацио. Изключения винаги има, например  Барселона-Реал и Борусия Дортмунд-Шалке, но там обемът на държавите е съвсем различен.

Зависимост

„Орлите“ са изключително зависими от благодетелите си. Клубът надали ще успее да съществува и ден на това ниво без щедрото попечителство на братя Домусчиеви. Причината е една, там всичко се крепи на техните финанси и идеологията им за създаване на печеливш клуб. В това няма нищо лошо, дори напротив, светът е пълен с такива отбори: Хофенхайм и Ред Бул в Германия, Гранада в Испания, СПАЛ в Италия и разбира се цялата Китайска Супер Лига, но истината е една – тези отбори правят пари и нищо повече. Те нямат сърцето и душата на големите клубове и трябва да изминат дълъг път, за да претендират за мястото си до тях.

Братя Домусчиеви Снимка gong.bg

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × two =

div#stuning-header .dfd-stuning-header-bg-container {background-image: url(http://coffeewithmanuel.com/wp-content/uploads/2017/10/aTeam2017-18_v2.jpg);background-size: cover;background-position: center center;background-attachment: scroll;background-repeat: no-repeat;}#stuning-header div.page-title-inner {min-height: 480px;}